6.06.2021 г., 14:13  

Страннико... 4 - Пътят на Странника

1.6K 6 23

    Пътят на Странника 

 

Страннико,

Колко пътища извървя?

Колко пъти се губи във мрака?

Намери ли извор да пиеш вода?

И знаеш ли, че още те чакам?

Вече е лято. И ухае на люляци.

Земята се стопли. И дъжд я вали.

Ти продължаваш. Пътят ти дълъг е,

небето нощно те топли с‘ звезди.

На слънце се радвам, до идната есен.

Пак ще те чакам да дойдеш при мен.

Помниш ли, закъснялата песен?

Тя е щурчето на всеки мой ден.

Страннико,

дълъг е пътят ти, изранени краката,

но има пътека до извора чист.

Аз те чакам, да спреш до вратата,

щом се отрони първият есенен лист…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Миночка, благодаря за посещението и топлинката на думите!
  • Прекрасно стихо,Скити! Сърдечно и изпълнено с очакване!
  • Роси, благодаря ти, за милият и стоплящ коментар! 💖
  • Такива стихове може да пише само една нежна и чувствителна душа! ❤🍀
  • Ани...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...