Страннико... 4 - Пътят на Странника
Пътят на Странника
Страннико,
Колко пътища извървя?
Колко пъти се губи във мрака?
Намери ли извор да пиеш вода?
И знаеш ли, че още те чакам?
Вече е лято. И ухае на люляци.
Земята се стопли. И дъжд я вали.
Ти продължаваш. Пътят ти дълъг е,
небето нощно те топли с‘ звезди.
На слънце се радвам, до идната есен.
Пак ще те чакам да дойдеш при мен.
Помниш ли, закъснялата песен?
Тя е щурчето на всеки мой ден.
Страннико,
дълъг е пътят ти, изранени краката,
но има пътека до извора чист.
Аз те чакам, да спреш до вратата,
щом се отрони първият есенен лист…
