Да те гоня и после пак да се скрия
някъде, дълбоко в моите мечти.
Да те стигна и в ъгъла тихо да се свия,
без да смея и да дишам дори!
Очите си отварям,
а ти за кой ли път си сам.
Като миража вчерашен те аз забравям,
но ти пак се появяваш там!
Гледаш ме и всякаш казваш:
"Ела с мен и всичко остави!".
С ръка, трепереща, ми пътя нов показваш
и за миг отново тръгвам по следите ти!
Вървя до теб, но изведнъж се спирам -
оглеждам се,пред мене вече няма път.
Огорчена, тъжно констатирам,
че за нас пътят свършва тук!
© Десислава Танева Всички права запазени