Работохолици
933
0
0
Слънце сърдито.
Очите, вперени в екрани,
клавиатури черни,
а пръсти тракат по клавиши
едва, убито.
Ден от небрежност,
не упоритост,
от закъсняла нежност
в тих час отлита.
Малки мечти
задушават човека
със натежала глава
и болки във раменете.
Красивото е невидимо за очите,
е казал поетът.
Но няма поезия отвъд стените
на работния петък.
Часовници бръмчат,
тълпи се изливат
през стъклените врати
и отиват да се наспят.
А някъде там,
в далечината,
залезът е сам
и е влюбен в Луната.
5 септември 2012
София, офис
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Кънчева Всички права запазени
