Работохолици

Слънце сърдито. 

Очите, вперени в екрани,

клавиатури черни,

а пръсти тракат по клавиши

едва, убито.

Ден от небрежност, 

не упоритост, 

от закъсняла нежност

в тих час отлита.

Малки мечти

задушават човека

със натежала глава

и болки във раменете.

Красивото е невидимо за очите,

е казал поетът.

Но няма поезия отвъд стените

на работния петък.

Часовници бръмчат,

тълпи се изливат

през стъклените врати

и отиват да се наспят.

А някъде там,

в далечината,

залезът е сам 

и е влюбен в Луната.

5 септември 2012

София, офис