Радост
Забравила съм чувствата,
навярно скрила съм ги някъде в чекмеджето,
наред с онзи спомен наш.
Затворила съм ги със него.
И днес видях те теб.
Не се наложи чекмеджето да отворя,
не трябваше дори да ги извикам,
избягаха през някаква пролука
и пак при мен дойдоха..
Въпреки че с цел затворени там бяха,
щастлива бях, че пак са с мен.
Подпалиха душата ми
и тя гореше ден, и два, и три.
Но не изчака повече дъждът,
пожара загаси.
...Нарадвах се поне.
Отново в чекмеджето ги прибрах
и моля те недей ме среща пак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Ангелова Всички права запазени
