Мъничко, прекрасно чувство
зараждаше се вътре в мен,
като приказно вълшебство
растеше ден след ден.
Опияняваше ме нежно,
очарована от него бях,
но подминавах го небрежно,
защото вярвах, че е грях.
Тогава беше още крехко,
да го заглуша успях,
ала лъгала съм се нелепо,
едва след време проумях. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация