valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
5.10.2013 г., 20:35 ч.

Раждане 

  Поезия
468 0 6

Безпътието ражда тишина,

а ехото и с миналото спори.

Закотвен съм в безпочвена мъгла.

Единствено със себе си говоря.

 

Без зрители е сцената ми тук,

а сенките са моите партньори.

В ръцете вместо с меч, съм само с чук.

С живота като с мелница се боря.

 

Почиствам заблудените сълзи.

Усмивката разгонва страховете.

От захарта кафето ми горчи,

но сладостта усещам в стиховете.

 

Не ме е грижа колко съм добър.

Душата ми не е на състезание.

За дъжд не нося никога чадър,

защото мъкна своето проклятие.

 

Онзи в огледалото мълчи.

Безпътието ражда тишина.

Ето, че и в мене се роди...

Разплака се по детски мисълта.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??