valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
Oct 5, 2013, 8:35 PM

Раждане 

  Poetry
467 0 6

Безпътието ражда тишина,

а ехото и с миналото спори.

Закотвен съм в безпочвена мъгла.

Единствено със себе си говоря.

 

Без зрители е сцената ми тук,

а сенките са моите партньори.

В ръцете вместо с меч, съм само с чук.

С живота като с мелница се боря.

 

Почиствам заблудените сълзи.

Усмивката разгонва страховете.

От захарта кафето ми горчи,

но сладостта усещам в стиховете.

 

Не ме е грижа колко съм добър.

Душата ми не е на състезание.

За дъжд не нося никога чадър,

защото мъкна своето проклятие.

 

Онзи в огледалото мълчи.

Безпътието ражда тишина.

Ето, че и в мене се роди...

Разплака се по детски мисълта.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??