30.01.2015 г., 7:49

Раждане отново

619 0 8

Камбаната днеска пак бие тъжовно.

Защо ли припява във време лъжовно?

 

Земята остава с човечец  по-малко.

Безспорен е факта, но пак си е жалко.

 

Събраните в църква и китки му носят.

От Господа прошка и милост му просят.

 

А той пък - полегнал - с усмивката лека

за друга планета се ражда човека...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментари и за оценката!Радвам се, че харесахте!Привет от мен и хубав ден за всички!!
  • Да! Камбаната всеки ден бие тъжовно за много хора.
    Но днес бие за специален човек!
  • През този поглед смъртта не е страшна...
    Благодаря за светлата вяра, Ники!

    Поздравявам те за новата ти публикация в "Уикенд"!
    Дерзай!
  • Чудесно!
  • Браво, Никола, добре си го казал, най- вече финала...!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...