Jan 30, 2015, 7:49 AM

Раждане отново 

  Poetry » Other
470 0 8

Камбаната днеска пак бие тъжовно.

Защо ли припява във време лъжовно?

 

Земята остава с човечец  по-малко.

Безспорен е факта, но пак си е жалко.

 

Събраните в църква и китки му носят.

От Господа прошка и милост му просят.

 

А той пък - полегнал - с усмивката лека

за друга планета се ражда човека...

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментари и за оценката!Радвам се, че харесахте!Привет от мен и хубав ден за всички!!
  • Да! Камбаната всеки ден бие тъжовно за много хора.
    Но днес бие за специален човек!
  • През този поглед смъртта не е страшна...
    Благодаря за светлата вяра, Ники!

    Поздравявам те за новата ти публикация в "Уикенд"!
    Дерзай!
  • Чудесно!
  • Браво, Никола, добре си го казал, най- вече финала...!
  • Преходни сме ние,но само тук,нали? Творбата ти има приятна поанта!
  • Много е тъжно, но това са природните закони.
    Само надеждата и вярата за живот след смъртта може да ни успокои.
    Поздравявам те за талантливата творба!
    Приятен ден!
  • Страхотно!
Random works
: ??:??