2.02.2013 г., 22:43

Райската градина

928 0 2

Разруши се Райската градина,

дърветата, що от векове растяха,

всичко е на пух и прах,

не са това, което бяха.

 

Решил е някой нещо да строи,

без да го е грижа за майките, децата,

че къде ще дишат въздух чист,

а как да стигнат те до планината.
 

А на времето ходих и аз  

там, в Райската градина,

сега оставам без думи, без глас,

щом видя тази тъжна картина.
 

Но поне едно ще ми остане,

туй, що не може да  бъде взето,

спомените и всичко преживяно,

скрити на дълбоко в сърцето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Левков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,ти си един от малкото които са разбрали какъв човек съм
  • От всичко,което прочетох,разбрах,че си истински чувствителен към всичко хубаво и лошо и изразяваш чувствата си с чисто сърце!Успех!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....