Feb 2, 2013, 10:43 PM

Райската градина

  Poetry » Love
930 0 2

Разруши се Райската градина,

дърветата, що от векове растяха,

всичко е на пух и прах,

не са това, което бяха.

 

Решил е някой нещо да строи,

без да го е грижа за майките, децата,

че къде ще дишат въздух чист,

а как да стигнат те до планината.
 

А на времето ходих и аз  

там, в Райската градина,

сега оставам без думи, без глас,

щом видя тази тъжна картина.
 

Но поне едно ще ми остане,

туй, що не може да  бъде взето,

спомените и всичко преживяно,

скрити на дълбоко в сърцето!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Левков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти,ти си един от малкото които са разбрали какъв човек съм
  • От всичко,което прочетох,разбрах,че си истински чувствителен към всичко хубаво и лошо и изразяваш чувствата си с чисто сърце!Успех!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...