Lovewear (Пепър Формаджи)
97 2193
9.05.2012 г., 18:41 ч.

Ракла 

  Поезия » Друга
684 0 9

 

 

Нощта е ярко въплъщение

на овдовяла сутрин в черно

с тежки сенки под очите,

забрадка и бастун, със който

подпира слънцето, за да не падне

в портокаловия сок на Георги.

Пролетта обаче е различна,

напук на всички обичаи,

и не е така любезна,

както я описват щедро

в туристическите пътни книжки.

Вятърът играе дръзко

на прескочи-колиба и на дама

между пръстите на къщи и дворове.

Мъглата пък е първенец на сляпа баба.

Алея „Жега“ е в ремонт

до края на прогнозата за времето.

Не е такъв проблем.

Чадърът може да отменя

приятната разходка в парка,

но сформира курс за двойки

за упражнения в кревата.

 

А животът е така устроен,

че дефинициите не са константа.

Душата за едни е сито,

за втори тънка мрежа,

а трети я описват в стих, твърдейки,

че материалното не ги касае.

На хартия са аскети.

Докато за мене тя е ракла,

побрала цялото ми детство,

крехкостта на яйчена черупка

и нежността на ласка.

Пейзажните картини са красиви,

но душата търси друго.

Не ми остава избор.

Ще трябва да порасна още

няколко тревожни пъти.

 

 

 

© Пепър Формаджи Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??