Ракла
Нощта е ярко въплъщение
на овдовяла сутрин в черно
с тежки сенки под очите,
забрадка и бастун, със който
подпира слънцето, за да не падне
в портокаловия сок на Георги.
Пролетта обаче е различна,
напук на всички обичаи,
и не е така любезна,
както я описват щедро
в туристическите пътни книжки.
Вятърът играе дръзко
на прескочи-колиба и на дама
между пръстите на къщи и дворове.
Мъглата пък е първенец на сляпа баба.
Алея „Жега“ е в ремонт
до края на прогнозата за времето.
Не е такъв проблем.
Чадърът може да отменя
приятната разходка в парка,
но сформира курс за двойки
за упражнения в кревата.
А животът е така устроен,
че дефинициите не са константа.
Душата за едни е сито,
за втори тънка мрежа,
а трети я описват в стих, твърдейки,
че материалното не ги касае.
На хартия са аскети.
Докато за мене тя е ракла,
побрала цялото ми детство,
крехкостта на яйчена черупка
и нежността на ласка.
Пейзажните картини са красиви,
но душата търси друго.
Не ми остава избор.
Ще трябва да порасна още
няколко тревожни пъти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепър Формаджи Всички права запазени
