Ракла
Нощта е ярко въплъщение
на овдовяла сутрин в черно
с тежки сенки под очите,
забрадка и бастун, със който
подпира слънцето, за да не падне
в портокаловия сок на Георги.
Пролетта обаче е различна,
напук на всички обичаи,
и не е така любезна,
както я описват щедро
в туристическите пътни книжки.
Вятърът играе дръзко
на прескочи-колиба и на дама
между пръстите на къщи и дворове.
Мъглата пък е първенец на сляпа баба.
Алея „Жега“ е в ремонт
до края на прогнозата за времето.
Не е такъв проблем.
Чадърът може да отменя
приятната разходка в парка,
но сформира курс за двойки
за упражнения в кревата.
А животът е така устроен,
че дефинициите не са константа.
Душата за едни е сито,
за втори тънка мрежа,
а трети я описват в стих, твърдейки,
че материалното не ги касае.
На хартия са аскети.
Докато за мене тя е ракла,
побрала цялото ми детство,
крехкостта на яйчена черупка
и нежността на ласка.
Пейзажните картини са красиви,
но душата търси друго.
Не ми остава избор.
Ще трябва да порасна още
няколко тревожни пъти.
© Пепър Формаджи All rights reserved.
