19.05.2007 г., 12:54

Рана / Затвор

830 0 0
 

Самотна сълза, плач в нощта,

душа ранена, сърце, изпълнено с тъга.

Имам нужда от една топла ръка,

за да преодолея болката от нашата раздяла...

Но няма кой да ми я подаде,

няма кой да утеши моето сърце.

Вик нечут, мисли неразбрани

и душата ми остава покрита с дълбоки рани.

зов за помощ - няма отговор.

Не знам дали ще намеря спасение от този затвор.

Затвор за чувства,

затвор, където радостта не саществува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...