19.05.2007 г., 12:54

Рана / Затвор

828 0 0
 

Самотна сълза, плач в нощта,

душа ранена, сърце, изпълнено с тъга.

Имам нужда от една топла ръка,

за да преодолея болката от нашата раздяла...

Но няма кой да ми я подаде,

няма кой да утеши моето сърце.

Вик нечут, мисли неразбрани

и душата ми остава покрита с дълбоки рани.

зов за помощ - няма отговор.

Не знам дали ще намеря спасение от този затвор.

Затвор за чувства,

затвор, където радостта не саществува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....