May 19, 2007, 12:54 PM

Рана / Затвор

  Poetry
833 0 0
 

Самотна сълза, плач в нощта,

душа ранена, сърце, изпълнено с тъга.

Имам нужда от една топла ръка,

за да преодолея болката от нашата раздяла...

Но няма кой да ми я подаде,

няма кой да утеши моето сърце.

Вик нечут, мисли неразбрани

и душата ми остава покрита с дълбоки рани.

зов за помощ - няма отговор.

Не знам дали ще намеря спасение от този затвор.

Затвор за чувства,

затвор, където радостта не саществува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...