9.05.2008 г., 16:19

Ранена душа.

797 0 6

 

 

 

Ти за мене беше въздух и вода,

в теб за кратко срещнах любовта.

Но всичко свърши, всичко е било илюзия,

която и сега догаря бaвно в моята душа.

А аз не вярвам, че ти отиваш си,

че ти забрави  всичко между нас.

А аз надявам се, че ще размислиш,

а ти забиваш  нож в гърба.

 

В живота раната минава,

но болката за цял живот остава!

 

 

17.10.2006 година

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...