Ти за мене беше въздух и вода,
в теб за кратко срещнах любовта.
Но всичко свърши, всичко е било илюзия,
която и сега догаря бaвно в моята душа.
А аз не вярвам, че ти отиваш си,
че ти забрави всичко между нас.
А аз надявам се, че ще размислиш,
а ти забиваш нож в гърба.
В живота раната минава,
но болката за цял живот остава!
17.10.2006 година
© Радка Йорданова All rights reserved.
(но винаги си пази копие от първоначалния вариант )упс... виж сега -"бявно"
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
