Ранена надежда
Прободена бях, но кръв не потече.
Изгори ме пак любовта!
Огън в гърдите!...Не си спомням вече!
Отдавна забравих какво е това.
Не знам! Като всички и ти може би,
от моите чувства, пир ще направиш?
Така и на други повярвах преди,
а после години сърцето поправях.
Ако има “след теб“ и остане частица,
как мислиш? Отново ли ще ме боли?
От белези вече на мойта душица,
не остана местенце за име дори.
От първия ден, виж аз прося пощада.
Не идвай при мене с “владей и разделяй.“
Люби ме докрай и не давай да страдам.
Ако не, по- добре още днес ме застреляй.
Но ако само раниш ме, знай, че смъртта,
за теб ще е твърде висока награда.
Ще стана аз язва във твойта душа.
Ще те мъча докато и моята страда.
Ще завихря всички стихии след мене.
Ще паля пожари, ще гориш и ще стенеш.
Ще бъда отровата в твоите вени.
И дъх няма да можеш дори да поемеш.
Октомври 2017 В.Тодорова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valya Тodorova Всички права запазени
Поздравче!