30.09.2008 г., 13:08 ч.

Ранени са... 

  Поезия
647 0 5
 

Ранени са ми мислите. От бързане.

Не ги изслушвам никога до края.

През куп за грош се втурвам да оправям

бакиите на близки

и приятели...

 

Ранени са ми силите.

От  лутане.

Животът ми от кръгове ръждясва...

В едни и същи само кръстопътища

въртя кормилото.

и... карам безопасно...

 

Ранени са мечтите ми.

От вричане

във старите изпитани

рецепти

за щастие,

за нежност,

за обичане...

Не мога да ги

изведа на светло...

 

Единствено

не е ранена Вярата,

изплетена,

дълбоко във сърцето!

 

 

 

 

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??