* * *
Ранни цветове, опърлени от късен сняг.
Душата ми тъгува оголяла,
че без плод наесен ще е пак,
когато всички плодове са дали.
Докога все доверчива рано ще цъфтя
и ще ме пърли безразличие?
Докога безплодна ще посрещам есента,
когато всъщност съм отдала всичко?
© Албена Стефанова Всички права запазени
Чета стиховете ти един след друг и не мога да спра.