Mar 11, 2012, 6:30 PM

Ранни цветове

  Poetry » Other
1.3K 0 4

*  *  *

 

Ранни цветове, опърлени от късен сняг.

Душата ми тъгува оголяла,

че без плод наесен ще е пак,

когато всички плодове са дали.

 

Докога все доверчива рано ще цъфтя

и ще ме пърли безразличие?

Докога безплодна ще посрещам есента,

когато всъщност съм отдала всичко?

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...