Рапсодия
Заспивал ли си, че в зори
осъмнал си на прага толкоз рано?
Звучи рапсодия от твоите очи,
акорди от разплакано пиано.
„Cherchez la femme!”... Не я откри,
или не я позна душата?
Ти не разбра, но в онзи миг
загърбил ме, си взе и самотата.
Огнището припуква в ярка охра,
а спомен някакъв опитва да тлеи.
Да те прегърна искам, а не мога -
познавам те, но не си Ти.
Очите ми дори не заиграха
със капките на пролетния дъжд
и грохнали ти бяха рамената
без нито аромат на онзи мъж...
Ти плакал ли си? Някога аз плачех.
Животът странни роли отреди...
Една рапсодия написах само,
пианото разнищено мълчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Благодаря!
