Рапсодия
Заспивал ли си, че в зори
осъмнал си на прага толкоз рано?
Звучи рапсодия от твоите очи,
акорди от разплакано пиано.
„Cherchez la femme!”... Не я откри,
или не я позна душата?
Ти не разбра, но в онзи миг
загърбил ме, си взе и самотата.
Огнището припуква в ярка охра,
а спомен някакъв опитва да тлеи.
Да те прегърна искам, а не мога -
познавам те, но не си Ти.
Очите ми дори не заиграха
със капките на пролетния дъжд
и грохнали ти бяха рамената
без нито аромат на онзи мъж...
Ти плакал ли си? Някога аз плачех.
Животът странни роли отреди...
Една рапсодия написах само,
пианото разнищено мълчи.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Благодаря!
