28.06.2018 г., 23:49

Расни, порасни

1.1K 0 1

На моя най-малък внук Виктор

 

Расни, порасни, бабино внуче!
Расни и бързай да хванем звездичките!
Та доде под нослето ти мъх да порасне 
на вдъхновение де те науча.
Ще те чакам сам да протегнеш ръчиките,
сам да научиш уроците лесни:
как да раздаваш зрънцата на птичките,
как да наливаш от птичите песни,
как да си пълниш със слънце торбичката,
как да си мажеш лъчи по филията,
и по тревата на пръсти да тичаш,
как да засяваш живот в дреболиите,
как да познаваш гласовете на птиците,
как да се пазиш от злостно ръмжене,
как да използваш на място пестниците
и да оставаш във вечно летене.
Расни, порасни на баба юначето!
Баба по истински пътища ще те води.
Та додето ти поникне мустачето,
вече да можеш да литнеш свободен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветка Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно! Чудесна баба си има Виктор! Много мило ми стана! Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...