Равносметка
1
Дарил си ми очи кафяви,
да виждам всяка своя грешка.
Умът– от зло добро да прави.
Уши – да слушат реч човешка.
Смирен пред Тебе коленича:
„Прости ми, Боже, греховете.
с любов душата да закича –
душата нежна като цвете!
Животът е река дълбока,
душата ми е уморена,
без път вървях и без посока,
понесъл свят – светът вселена.
2
Тежи ми, Боже, самотата,
привързан свикнах да живея
и ето, че сега душата
тъгува, мисли все за Нея.
Разбрах най-после, че е време
да си простя сега вината
и цялото кармично бреме,
събрал в живота на Земята.
Да си самотен не е леко.
Кошмарни – нощите безсънни.
Погледнеш ли назад далеко,
да виждаш пропасти бездънни.
Ти, станал роб на мисли мрачни,
кръжат край теб като орляци,
години щом си спомниш брачни
и многото сигнални знаци.
За себе си живях с представа,
че съм добър и безпогрешен,
подвластен на суетна слава...
но днес разбрах: и аз съм грешен.
3
От хората, животни, птички,
на всичко учат се децата,
ту тук, ту там – рояк пчелички
прелитат и жужат в цветята.
Деца – подобно на ловците –
дано ни Бог за туй прощава,
с капани хващахме врабците –
изпичахме ги на жарава.
4
Пораснах аз, девойка търсех,
но никъде я не намирах,
гризе ме завист, чело въсех,
че рядко с тях се аз събирах.
Дали очаквах, че момата,
сама на порти ще почука
и с женски свян, с очи в земята,
ще каже: „Мили, аз съм тука!“
И както в приказките – фея,
сама пристига, без покана,
изгубил ум стоя пред нея,
и виждам чудната промяна.
Но тази истина е друга...
Случайна среща на площада
с една жена... след туй съпруга,
изпратена от Бог... да страда.
5
Приел в сърцето добротата,
пожертвах любовта изцяло,
парите, работа, жената
и своето красиво тяло.
Изнизаха се дните с Нея –
в бедите бях ѝ съпричастен.
Тя горе е – аз тук живея,
унил, отчаян и нещастен!
Живот – игра, така увлича,
мъжът заглежда се в жените;
говори им, че ги обича,
с очите вперени в... гърдите.
Така е! Всеки мъж съзнава...
но с думи рядко той го казва.
Жена си често укорява...
и брачна клетва сам погазва.
* * *
А вие, спомени щастливи,
дошли на гости от небето,
бъдете с мен до края живи...
Утеха, радост за сърцето.
5 юли 2004
Ред.: 7 юли 2021,
23:20 часът
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много рядко мъж живее толкова дълго със спомени за изгубеното минало, с равносметки, тъга и не вижда живота, който тече и кипи край него! Нито е полезно, нито Бог го иска...мисля! Виждам, че е писано отдавна, а и аз съм го пропуснала, когато си го публикувал, Иване. Използвай таланта си да пишеш красиво и интересно и разкажи за нещо актуално, което те е впечатлило или възмутило от живота...Толкова материал има около нас!
-
Благодаря ти, Таня за коментара! Радвам се, че ти е харесал стиха ми! Желая ти здраве и творчески успехи!
-
Интересно и истинско!
-
Благодаря ти, Скитница, че се отби днес на моята страница! Благодаря ти за прочувствения коментар и за това, че си разбрала посланията, които носи поемата! Първоначалното заглавие на поемата беше "Молитва", но после го промених на "Равносметка". На фона на самотата, след заминаването на жената, която беше мой спътник в живота, безизходицата, в която изпаднах, вплетох в тъканта на поемата и общи разсъждения за отношенията между мъжете и жените, за истинската същност на нещата, за която малко се говори, но се чувства недоизказана в сетивата в между личностните взаимоотношения между двата пола!
Още веднъж, от сърце ти благодаря за твоето посещение и подкрепата, което дойде в момент, когато бях изгубил надежда, че ще намери читателите, за които бе предназначена! Бог да те благослови, Скитница!
Желая ти здраве и творчески успехи! -
Красиво и изпълнено с носталгия... Точно щях да напиша - като равносметка на една любов и погледнах отново заглавието... Звучи като тъжна изповед!
Поздравявам те! -
Миночка, твоите коментари, винаги докосват сърцето на автора! Имаш много чувствителна и добра душа, за което ти благодаря! Много усилия струва да вървиш сам през живота, макар че край мене е единия син и внуци, добри като ангели ! Благодаря ти за съпричастността.
Наташа радвам се да те видя и тебе днес на моята страница! Ти ме подкрепи още в първата година, когато пристигнах в сайта! Благодаря и на тебе за прочувствения коментар!
Хубава и спокойна вечер и на двете! -
Искрена и вълнуваща изповед за живота! Поздравления!
-
Иване, изплакал си тъжните струни на душата и аз се натъжих, самотата убива живота, затова Бог ни събира по двама! Много , много хубаво! Поздравявам те, за таланта!
-
Благодаря ви, приятели, за посещението и за прочувствените коментари: Росица, Георги, Зигфрид, Flavia_Fiore (Ф Ф). Благодаря от все сърце и на поставилите в "любими": Дарина, Теодора, Зигфрид, Георги, Десислава! Благодаря ви и за звездичките! Много съм трогнат от вашите добри и щедри сърца и души! Бъдете благословени от Бог!
* * *
Представих ви откъс от своя живот такъв, какъвто се е запазил в паметта ми! Болезнено е човек да се връща в миналото. Поемата е включена във втора книга на "Къде си, любов моя" от Поредицата "Влюбените птици летят по две".
* * *
На всички ви желая здраве, щастие и много любов. Хубав и ведър слънчев ден! -
Много емоционално, поздравления!
-
Браво и от мен, Иване! Прекрасна поезия пишеш! Поздравления!
-
Браво, много е хубаво!
-
Много истинско и хубаво! Преплитат се толкова чувства и емоции, точно както в живота! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
* * *
Мълчалива и кротка съм аз,
при раздори не си отмъщавам,
но дочуя ли гневния глас,
от дома без следа заминавам.
...........................................
2:45 ч., 17 октомври 2021
ред.: 11:20 .ч., 1 февруари 2022