Равносметка
1
Дарил си ми очи кафяви,
да виждам всяка своя грешка.
Умът– от зло добро да прави.
Уши – да слушат реч човешка.
Смирен пред Тебе коленича:
„Прости ми, Боже, греховете.
с любов душата да закича –
душата нежна като цвете!
Животът е река дълбока,
душата ми е уморена,
без път вървях и без посока,
понесъл свят – светът вселена.
2
Тежи ми, Боже, самотата,
привързан свикнах да живея
и ето, че сега душата
тъгува, мисли все за Нея.
Разбрах най-после, че е време
да си простя сега вината
и цялото кармично бреме,
събрал в живота на Земята.
Да си самотен не е леко.
Кошмарни – нощите безсънни.
Погледнеш ли назад далеко,
да виждаш пропасти бездънни.
Ти, станал роб на мисли мрачни,
кръжат край теб като орляци,
години щом си спомниш брачни
и многото сигнални знаци.
За себе си живях с представа,
че съм добър и безпогрешен,
подвластен на суетна слава...
но днес разбрах: и аз съм грешен.
3
От хората, животни, птички,
на всичко учат се децата,
ту тук, ту там – рояк пчелички
прелитат и жужат в цветята.
Деца – подобно на ловците –
дано ни Бог за туй прощава,
с капани хващахме врабците –
изпичахме ги на жарава.
4
Пораснах аз, девойка търсех,
но никъде я не намирах,
гризе ме завист, чело въсех,
че рядко с тях се аз събирах.
Дали очаквах, че момата,
сама на порти ще почука
и с женски свян, с очи в земята,
ще каже: „Мили, аз съм тука!“
И както в приказките – фея,
сама пристига, без покана,
изгубил ум стоя пред нея,
и виждам чудната промяна.
Но тази истина е друга...
Случайна среща на площада
с една жена... след туй съпруга,
изпратена от Бог... да страда.
5
Приел в сърцето добротата,
пожертвах любовта изцяло,
парите, работа, жената
и своето красиво тяло.
Изнизаха се дните с Нея –
в бедите бях ѝ съпричастен.
Тя горе е – аз тук живея,
унил, отчаян и нещастен!
Живот – игра, така увлича,
мъжът заглежда се в жените;
говори им, че ги обича,
с очите вперени в... гърдите.
Така е! Всеки мъж съзнава...
но с думи рядко той го казва.
Жена си често укорява...
и брачна клетва сам погазва.
* * *
А вие, спомени щастливи,
дошли на гости от небето,
бъдете с мен до края живи...
Утеха, радост за сърцето.
5 юли 2004
Ред.: 7 юли 2021,
23:20 часът
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
