Равновесие
В зората
на своето
ежедневие...
Тук и сега,
се превръща
мечтата в идея.
Как?
Сама не разбра,
ала плисва набързо
водица (и чар!)
връз лицето
на днешното утро.
И...
Се втурва,
като на пожар,
да догони
заветното утре.
Аз, нали съм
сърце със стрелки,
гледам
в кръга да застане
онова, за което
време не ще й остане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
