Кап, кап, капе чучура,
а в главата ми брулят вълни,
на кръста пищова в кобура,
пък едното око ми смъди.
Едното око на човека
е зло, като рошав глиган,
последна цигара от стека,
ще пуша, леко пиян.
И по-дребни гащи сред буря,
изляза ли, идвам измит,
изгасна ми фасът, ще туря
угарката в кутийка кибрит.
Та думам ви, щом буря вилнее,
бъдете смели и излезте вън,
и даже някой да се смее,
майната му, ще е някой пън.
Светът гъмжи от прости хора.
Не слушайте, как казват няма Бог.
За всичко друго имат те умора,
но без да хулят, никога не спят.
Не слушайте, че дуднат – "Дявол няма"
Има, със очите го видях.
Накрай света копае яма,
Глупаците в която да измрат.
А той да люпи най-доволно семки,
над недозаритите тела,
дяволът убива свойте фенки,
и шиба ги до лудост и в смъртта.
Затуй, когато вън вилнее,
бурята, вий вярвайте, че Бог,
винаги последен ще се смее,
раят е от ада по-дълбок.
© Лебовски Всички права запазени