Разбирам
Разбирам, не ти се говори вече, разбирам..
И себе си не разбираш, но аз те разбирам.
Дали любовта ти към света изтече? Разбирам...
С фалшивите усмивки да се облажа, разбирам.
И тез, които живели напразно, и тях ги разбирам.
В този свят не всички са едни и същи, разбирам.
Аз в тая работа красота намирам и я разбирам.
Даже когато на пясъка миди събирам, разбирам,
че щом завалят, завалят бомби, да се барикадирам,
а трябва ли да го правя, щом думата ''помощ'' намирам.
Е, това найстина... не го разбирам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодор Брънков Всички права запазени
