Разбирам
Разбирам, не ти се говори вече, разбирам..
И себе си не разбираш, но аз те разбирам.
Дали любовта ти към света изтече? Разбирам...
С фалшивите усмивки да се облажа, разбирам.
И тез, които живели напразно, и тях ги разбирам.
В този свят не всички са едни и същи, разбирам.
Аз в тая работа красота намирам и я разбирам.
Даже когато на пясъка миди събирам, разбирам,
че щом завалят, завалят бомби, да се барикадирам,
а трябва ли да го правя, щом думата ''помощ'' намирам.
Е, това найстина... не го разбирам.
© Тодор Брънков All rights reserved.
