Разбито сърце...
Сърцето разбито крещи:
"Върни се, обич, върни!"
Сърцето, с рани отровни,
рони кървави сълзи, огромни!
Обич! Къде си отиде?
Къде по света ти се спря?
Обич! Нима недостойна
се оказа мойта душа?
Душата е пуста без теб,
сърцето отново заспа,
очите помръкват по теб,
светлината замръкна в нощта.
Сърцето ридае,
изгубило свойта звезда.
Сърцето без помощ се кае -
обич, без твойта душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александрина Василева Всички права запазени
