Feb 24, 2007, 9:34 AM

Разбито сърце...

  Poetry
1.2K 0 3

Сърцето разбито крещи:

"Върни се, обич, върни!"

Сърцето, с рани отровни,

рони кървави сълзи, огромни!

Обич! Къде си отиде?

Къде по света ти се спря?

Обич! Нима недостойна

се оказа мойта душа?

Душата е пуста  без теб,

сърцето отново заспа,

очите помръкват по теб,

светлината замръкна в нощта.

Сърцето ридае,

изгубило свойта звезда.

Сърцето без помощ се кае -

обич, без твойта душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александрина Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...