tanita21 (Татяна Василева)
7 174
6.05.2017 г., 11:59 ч.

Разбрах те, бабо! 

  Поезия » Оди и поеми, Друга
1656 10 17

Исках вратата бяла да отворя

и теб, бабо, отново да заговоря!

Да имам възможност една едничка,

отново да пием следобедно кафе

сред голямата градина от кадифе!

Неуморно от сутрин до вечер

шарени цветя поливаше,

а вечер червено вино си наливаше

и мътни сълзи тайно проливаше!

Не те разбрах и в другата стая си стоях,

а когато заспивах тихо влизаше,

леко, на внучка си, се засмиваше

и с одеалце ме завиваше! 

Сега те разбрах, когато теб вече те няма.

Осъзнах мъката голяма, сякаш си паднал в яма.

Градината пустее и тъмната земя немее,

вкъщи гозба няма на котлона,

а в двора на крушата е отрязан клона,

и аз си стоя сама на балкона!

Само в сънищата си те срещам на несъществуващ бряг,

с теб тичаме в един голям и пухкав сняг.

В малката къщичка се прибираме,

покрай печката с варивото се сбираме,

с голямото ни и задружно семейство в свещта се взираме,

и молитвата за Бъдни вечер тихичко редим,

и всички, в мир със себе си, седим!

Котката Топсана пръска светлина

и ни дарява с безкрайна топлота,

стаята огряна е от обичта,

но това е само моя несбъдната мечта!

© Татяна Василева Всички права запазени

С липсата, дойде разбирането! 

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Татяна, твоето посещение на моя страница, ме накара да открия твоите творби! Трогателен стих! Радвам се, че можах да се докосна до твоя свят! С много топлота и обич си обрисувала любимата си баба! Благодаря за споделеното!
  • Много хубаво Стихотворение!
  • Ти ме разплака Танче!
  • Силно творба! Трогна ме...
  • Препрочетох и пак харесах 😊
  • Благодаря ти, Люси! Ще последвам съвета ти, да оценявам хората, които са до мен сега! Поздрави и прегръдки!
  • Чудесно написано, мила Таня... Така е оценяваме ги истински когато вече ги няма, но ти си млада и можеш все още това което не си успяла да кажеш на баба, да го кажеш на мама и татко...Хубаво е , че има такива нежни души като теб🌷⚘🌼🌻 Благодаря за споделения миг
  • За мое и предполагам всеобщо съжаление, оценяваме бабината грижа и любов, едва когато е твърде късно... А цял живот сме ги приемали за даденост... Благодаря за красивите стихове
  • Много мъка има в тези думи.. Разбирам те и ти благодаря, че пишеш толкова смислени неща..
  • Браво!!
  • Затрогващ стих! Поздравления!
  • Много истинско!
  • Тъжно, трогателно...
  • Благодаря Ви, приятели, че се отбихте при мен! Тук наистина намирам хора, с които споделям чувствата си и моите спомени! Намирам разбиране! Виждам, че не съм единствена! Радвам се, защото виждам, че хората страдат и се радват за подобни неща и се откривам в произведенията на всички тук! Радвам се, че открих този сайт и че Ви ИМА! Поздрави и прегръдки!
  • Ох, насълзи ме Татянче! Спомних си и аз моето детство на село, при баба през ваканциите и котенца, и кученце и с още колко животинки съм израснала ...и не осъзнавах, че това няма да е вечно.Сега, ги няма вече и много ми е мъчно, спомените ме връщат там. Поздрави!
  • Винаги идва един етап от живота ни, когато осъзнаваме и разбираме нещата от миналото! В началото, докато четох стихотворението ти, се усмихвах, но усетих и голямата мъка, която ме просълзи: "Градината пустее и тъмната земя немее" ... Поздрав, Таня!
  • Татянче, мен понеже ме е отгледала баба ми и страшно много я обичам, те разбирам. Всеки ден се моля да ми е жива и здрава. Поздрави. Прегръщам те.
Предложения
: ??:??