Разбрах те, бабо!
Исках вратата бяла да отворя
и теб, бабо, отново да заговоря!
Да имам възможност една едничка,
отново да пием следобедно кафе
сред голямата градина от кадифе!
Неуморно от сутрин до вечер
шарени цветя поливаше,
а вечер червено вино си наливаше
и мътни сълзи тайно проливаше!
Не те разбрах и в другата стая си стоях,
а когато заспивах тихо влизаше,
леко, на внучка си, се засмиваше
и с одеалце ме завиваше!
Сега те разбрах, когато теб вече те няма.
Осъзнах мъката голяма, сякаш си паднал в яма.
Градината пустее и тъмната земя немее,
вкъщи гозба няма на котлона,
а в двора на крушата е отрязан клона,
и аз си стоя сама на балкона!
Само в сънищата си те срещам на несъществуващ бряг,
с теб тичаме в един голям и пухкав сняг.
В малката къщичка се прибираме,
покрай печката с варивото се сбираме,
с голямото ни и задружно семейство в свещта се взираме,
и молитвата за Бъдни вечер тихичко редим,
и всички, в мир със себе си, седим!
Котката Топсана пръска светлина
и ни дарява с безкрайна топлота,
стаята огряна е от обичта,
но това е само моя несбъдната мечта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Василева Всички права запазени
