Сякаш ангели накацаха по клоните
и по ангелски, дърветата люлеят.
а вятър - птици ако пак подгони, те,
ангелите своя песен пеят
и скриват птичките от гонката, с крилата
и като в приказка започват да ухаят.
Вълшебно е. Магично почва лятото
и кестените с ангели мечтаят
за своите дечица с твърди нрави,
облечени във ризници бодливи,
а рицарите скоро ще забравят,
че някога били са тъй красиви.
Ще бранят детството със остри пики,
защото те за детското треперят.
С кестенните цветове се свиква
и с ангелите, те се съизмерят.
Очите ми се пълнят с белотата
и чувствата ми в цялата попиват.
Цъфти по кестените вече добротата.
Рицарите знам, че не загиват!
© Валентин Йорданов Всички права запазени