13.05.2021 г., 9:04

Разцъфтели кестени

1.3K 1 2


Сякаш ангели накацаха по клоните
и по ангелски, дърветата люлеят.
а вятър - птици ако пак подгони, те,
ангелите своя песен пеят

и скриват птичките от гонката, с крилата
и като в приказка започват да ухаят.
Вълшебно е. Магично почва лятото
и кестените с ангели мечтаят

за своите дечица с твърди нрави,
облечени във ризници бодливи,
а рицарите скоро ще забравят,
че някога били са тъй красиви.

Ще бранят детството със остри пики,
защото те за детското треперят.
С кестенните цветове се свиква
и с ангелите, те се съизмерят.

Очите ми се пълнят с белотата
и чувствата ми в цялата попиват.
Цъфти по кестените вече добротата.
Рицарите знам, че не загиват!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е стихотворението! Поздравления!
  • Прекрасен стих!
    "Цъфти по кестените вече добротата.
    Рицарите знам, че не загиват!"
    Поздравявам те!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...