13 may 2021, 9:04

Разцъфтели кестени

  Poesía
1.3K 1 2


Сякаш ангели накацаха по клоните
и по ангелски, дърветата люлеят.
а вятър - птици ако пак подгони, те,
ангелите своя песен пеят

и скриват птичките от гонката, с крилата
и като в приказка започват да ухаят.
Вълшебно е. Магично почва лятото
и кестените с ангели мечтаят

за своите дечица с твърди нрави,
облечени във ризници бодливи,
а рицарите скоро ще забравят,
че някога били са тъй красиви.

Ще бранят детството със остри пики,
защото те за детското треперят.
С кестенните цветове се свиква
и с ангелите, те се съизмерят.

Очите ми се пълнят с белотата
и чувствата ми в цялата попиват.
Цъфти по кестените вече добротата.
Рицарите знам, че не загиват!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е стихотворението! Поздравления!
  • Прекрасен стих!
    "Цъфти по кестените вече добротата.
    Рицарите знам, че не загиват!"
    Поздравявам те!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...