May 13, 2021, 9:04 AM

Разцъфтели кестени

  Poetry
1.3K 1 2


Сякаш ангели накацаха по клоните
и по ангелски, дърветата люлеят.
а вятър - птици ако пак подгони, те,
ангелите своя песен пеят

и скриват птичките от гонката, с крилата
и като в приказка започват да ухаят.
Вълшебно е. Магично почва лятото
и кестените с ангели мечтаят

за своите дечица с твърди нрави,
облечени във ризници бодливи,
а рицарите скоро ще забравят,
че някога били са тъй красиви.

Ще бранят детството със остри пики,
защото те за детското треперят.
С кестенните цветове се свиква
и с ангелите, те се съизмерят.

Очите ми се пълнят с белотата
и чувствата ми в цялата попиват.
Цъфти по кестените вече добротата.
Рицарите знам, че не загиват!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно е стихотворението! Поздравления!
  • Прекрасен стих!
    "Цъфти по кестените вече добротата.
    Рицарите знам, че не загиват!"
    Поздравявам те!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...