Раздадох сърцето си
Парче откъснах от сърцето
и дадох го на блед сирак,
изхвърлен грозно до шосето –
усетих погледа му плах.
На всеки искам да раздавам,
парченце отляво в гърдите,
че ням не искам да оставам
за чужда болка във очите.
И то ще свърши, зная аз –
не е с обем, тъй безграничен.
Тогава ще настъпи час,
да преродя се в стих лиричен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
