13.02.2008 г., 19:04

Раздяла

1.3K 0 1
 

                   РАЗДЯЛА

                                На випуск 2004,  с много обич

 

Изправя ни пред прага на живота

училището в този ден.

За последно дава ни насока

и разделя теб и мен.

 

Разделя нашите съдби,

сплотявани до този час.

Превърнали сме се в мъже, жени,

съдбата друга е сега за нас.

 

Но ще продължиме да се учим,

оттук нататък, всеки ден.

Та в живота да сполучим,

на света и ние нещо да дадем.

 

Изправени пред прага на живота,

тук сме за последен път.

Всеки тръгва в своята посока,

но отново ще се видим някой път...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...