Feb 13, 2008, 7:04 PM

Раздяла

  Poetry » Other
1.3K 0 1
 

                   РАЗДЯЛА

                                На випуск 2004,  с много обич

 

Изправя ни пред прага на живота

училището в този ден.

За последно дава ни насока

и разделя теб и мен.

 

Разделя нашите съдби,

сплотявани до този час.

Превърнали сме се в мъже, жени,

съдбата друга е сега за нас.

 

Но ще продължиме да се учим,

оттук нататък, всеки ден.

Та в живота да сполучим,

на света и ние нещо да дадем.

 

Изправени пред прага на живота,

тук сме за последен път.

Всеки тръгва в своята посока,

но отново ще се видим някой път...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...