Feb 13, 2008, 7:04 PM

Раздяла

  Poetry » Other
1.3K 0 1
 

                   РАЗДЯЛА

                                На випуск 2004,  с много обич

 

Изправя ни пред прага на живота

училището в този ден.

За последно дава ни насока

и разделя теб и мен.

 

Разделя нашите съдби,

сплотявани до този час.

Превърнали сме се в мъже, жени,

съдбата друга е сега за нас.

 

Но ще продължиме да се учим,

оттук нататък, всеки ден.

Та в живота да сполучим,

на света и ние нещо да дадем.

 

Изправени пред прага на живота,

тук сме за последен път.

Всеки тръгва в своята посока,

но отново ще се видим някой път...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...