2.03.2010 г., 12:40

Раздяла

Поезия » Любовна

951 0 7

Една минута ще съм ти поет.
Кажи ми нещо, стих да го направя.
Кажи ми тайна, с нея да умра.
Яви се тайно, с тебе да живея.

Една минута – и ще те забравя.

И ще те захвърля на небето –

да бъдеш най-далечният ми спомен.

Ето, вече почвам да забравям.
Ето, от сърцето те изравям.
Ето, от очите те отскубвам.
Ето, късам си гласа!
Стривам името ти на въздишки!

И – няма кой да ме осъди!
Нито кога и нито закога.

Не съм обичал.
Значи – неживял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Жулли (Юлия Димитрова)

"Стривам името ти на въздишки!"
Живот описан в стихове!

2010-03-04T09:40:23+02:00
bobibozhinova (Божидарка Божинова)

Добре ,че има забрава,за да има спомени.Добър стих.

2010-03-03T17:47:26+02:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Винаги ще се намери кой да ни съди, но това не е толкова важно.Страшното е когато се превръщаме в съдии сами на себе си!Тогава наистина никой не може да ни защити!Натъжих се от този стих!Поздрав!

2010-03-02T22:11:16+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

"Не съм обичал.
Значи – неживял."

!*

2010-03-02T18:00:53+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Живописните словесни словосъчетания са красиви и въздействащи!!!

2010-03-02T15:46:57+02:00