8.05.2010 г., 13:01

Раздяла

629 0 1

Сбогуваш се и аз нез нам защо

гледаш ме с безмълвени очи,

какво се случи с нас - какво?

Защо сърцето толкова боли.

 

Нараних те или те обидих,

какво ти сторих аз, кажи,

нима не бях до теб, а скитах,

или те раних с хули и лъжи.

 

Нима любовта си не показах,

или бях недостойна аз за теб,

нима и дума ти не дадох,

а ти стопи се като кубче лед.

 

Ще се осмелиш ли да разкажеш

на жена си някога за мен,

или любовта ни ще накажеш,

като ме забравиш някой ден.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Пеевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...