Това, което исках, се оттече
по-бързо от вода на шадраван.
Припичаше, от жълтото ми цвете
остана стръкче в сухата ми длан.
От много думи смисълът изчезна,
разми се и пейзажът в цвят един.
Палитрата е само обещание
какво е можело да сътворим.
Прокрадва се сълзица. Струйка тънко
до устните ми - бент се притаи.
Ще я изпия жадно и водата жива,
и себе си и мен ще съхрани.
© Христина Комаревска Всички права запазени
Поздравления,Христина!