НЕ ИСКАМ ВЕЧЕ ДА СЪМ МОНАХИНЯ,
ОБЛЕЧЕНА В ЧЕРНО, С БЕЛИ МЕЧТИ.
ЖЕНАТА ВЪВ МЕНЕ НЕ ИСКАМ ДА КРИЯ,
В ОГЪНЯ ИСКА И ТЯ ДА ГОРИ.
НЕ ИСКАМ ВЕЧЕ ДА СЪМ СВЕТИНЯ,
СМИРЕНО НАВЕЛА ПОСЛУШНА ГЛАВА,
ДА ПРОСЯ ОБИЧ КАТО МИЛОСТИНЯ.
ПО ДЯВОЛИТЕ, НЕ ИСКАМ ТОВА!
В ОЧИТЕ МИ СВЕТИ ЕДНО ИЗКУШЕНИЕ,
НЕ ИСКАМ ОТ НЕГО ДА ИЗПИТВАМ ВИНА.
ДА ТЕ ЖЕЛАЯ НАЛИ НЕ Е ПРЕГРЕШЕНИЕ?
ЗАЩО ИНАЧЕ ГОСПОД СЪЗДАЛ МЕ ЖЕНА?
© Виргиния Всички права запазени