Мамо, трудни са ми тез чертички,
все ги крѝвя там към краят!
Уморих се от тирета и лулѝчки!
Искам вън да ида, да играя!
Сине, есен златна е дошла.
Първокласник си, това не е шега!
Виж как капят жълтите листа,
дъжд вали, а ти: "Игра, игра!".
Мамо, кой измисли есента?
Искам лятото да няма край!
Всеки ден уроци, а навън – мъгла...
Тъжно ми е, може да умрá!
Сине, мъж бъди! От мен го знай!
Лятото и то почивка иска!
А сега залягай и пишѝ!
Упорит бъди! Мъничко потрай!
© Хари Спасов Всички права запазени