6.10.2018 г., 23:10 ч.

Разговор 

  Поезия » За деца
793 1 7

Мамо, трудни са ми тез чертички,

все ги крѝвя там към краят!

Уморих се от тирета и лулѝчки!

Искам вън да ида, да играя!

 

Сине, есен златна е дошла.

Първокласник си, това не е шега!

Виж как капят жълтите листа,

дъжд вали, а ти: "Игра, игра!".

 

Мамо, кой измисли есента?

Искам лятото да няма край!

Всеки ден уроци, а навън – мъгла...

Тъжно ми е, може да умрá!

 

Сине, мъж бъди! От мен го знай!

Лятото и то почивка иска!

А сега залягай и пишѝ!

Упорит бъди! Мъничко потрай!

© Хари Спасов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Моя златна есен »

10 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??