Дейна.1 (Даниела Петрова)
12 119
18.01.2024 г., 11:56 ч.

Разговор 

  Поезия » Свободен стих
218 1 7

Един ден сърцето проплака:

„Спри за малко до мен, погледни ме.

Отлетяха радостта, любовта, топлината от мен.

Студено ми е, стопли ме.“

И душата надигна глас:

„Няма вече мечти и желания,

няма пориви, няма копнежи.

Спрях да летя, да се смея… Залинях, ще загина“

Тези думи ме жегнаха, истина бяха.

Все тичах нанякъде и за всички се грижех,

а себе си бях забравила,

не знаех вече що е обичане,

щастието беше избягало.

А сърцето, душата искат храна –

една любов да  ги грее и топли,

радост криле да им дава

и мечти, подир които да тичат.

Отвърнах им:

„Мое клето сърце, моя душа,

съчки натрупах от скрити дълбоко надежди,

мъничко радост в ъгъла свита

и една искрица любов останала.

Ще запаля огън и дано разгори се и стигне до вас.

Стоплете се, не умирайте,

че без вас съм за никъде -

сухо дърво - изгорено,

пепел и прах разпилeни.“

 

 

© Даниела Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за подкрепата..
  • Първата крачка да стоплиш сърцето и душата е да им обърнеш внимание, да се замислиш. Разбира се хубаво е да общуваш и с късмет и шанс да срещнеш някой, който да ти съдейства. Хареса ми, че надеждата не те е оставила, защото тя е движещата сила. Хареса ми споделеното искрено и изпълнението на творението! Кураж!
  • Много ми харесва! Браво! Ако искаш, някой да стопли сърцето ти, не само с искра, а със пламак, така че да гори трайно. Има само един който може да го направи, понеже света на може да стопли студено сърце, понеже и той е обраден от лед.
    Поздравявам те за творбата, много ми хареса!
  • Благодаря, че си ме посетила и прочела стиховете ми.
  • Хубав стих!
    Поздравления!
  • От всичко има в този живот.
    Благодаря, Марко!
  • Красиво и тъжно !
    Поздрави, Диди !
Предложения
: ??:??