30.01.2013 г., 14:52  

Разговор по време на пътуване

762 0 8

 

 

 

                          Не ме затваряй в плоски очертания -

                          невидимите граници ме плашат,

                          не искам да ти давам обещания,

                          които утре мога да прекрача!

 

                          Не искай да съм дръзка, напориста -

                          живея в друго измерение!

                          Да съм достъпна, бяла и лъчиста,

                          това е моето добро прозрение...

 

                          И не очаквай дълго извинение -

                          изпуснал си отдавна влака,

                          ще спра на следващото отклонение

                          и ще потъна лаконично в мрака!

                                         

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...