Jan 30, 2013, 2:52 PM  

Разговор по време на пътуване

  Poetry
759 0 8

 

 

 

                          Не ме затваряй в плоски очертания -

                          невидимите граници ме плашат,

                          не искам да ти давам обещания,

                          които утре мога да прекрача!

 

                          Не искай да съм дръзка, напориста -

                          живея в друго измерение!

                          Да съм достъпна, бяла и лъчиста,

                          това е моето добро прозрение...

 

                          И не очаквай дълго извинение -

                          изпуснал си отдавна влака,

                          ще спра на следващото отклонение

                          и ще потъна лаконично в мрака!

                                         

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...