Разговор с Богородица
Рисуват те, Дево, от мрамор те ваят, от думи…
На помощ те викат в борбата със сили нечисти.
Пристъпват в покоя ти с трепет и моите мисли,
щом чуят в сърцето камбани, тревожни и шумни.
Полагам глава на гърдите ти, нежно ме галиш…
Разбираш, нали, как ми липсват ръцете на мама!
Как често красивата цел се оказва измамна!
А дявола бих ли надвила без тебе? Едва ли…
Но толкова бързо забравям дори, че те има!
По навик сама се опитвам ярема да влача.
Мечтите ми млади прерязаха груби косачи.
Прониза ме Ерос, стрелата му смъртно рани ме!
Вървях след гласа на Орфей и омайната лира.
Затъвах в блатата… Прегазвах жаравите боса…
Все търсех грижовен и предан съпруг като Йосиф.
Но само неверни адамовци мене намираха…
Тогава заключих дома си, залостих го здраво.
На своите рожби дарих любовта си изцяло.
Признавам – не бях търпеливата майка, за жалост.
Но късно е, късно е вече щети да поправям…
И все пак могла бих да върна безгрижното детство,
щастливия блясък на други невинни очички.
Пресвята, молѝ се за мен! Научѝ ме на всичко!
Защото от пръст съм, а ти си Царица небесна!
Албена Димитрова
6.8.2022.
Павликени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени