15.06.2007 г., 20:27

Разговор с болното ми самочувствие

785 0 2


Вчера те срещнах,
мое самочувствие,
босоного хлапе,
по горещите камъни.
Заболяло от хрема
и така разгневено,
ти хвърляше злобни очи
по всеки по-висок от теб.
Мое малко дете!
Ти не можеш да стенеш,
но умееш да ръмжиш,
като бедно кутре.
Дали ще пораснеш някога,
мое дете, пропиляло цената си?!
Вчера влязох в твойта хралупа.
Беше осветена от мечти,
бляскави, като очите ти.
Ех, самочувствие мое!
Ти си ранено.
И злобата няма да те спаси.
Само мечтите в твойта хралупа ще ти помогнат.
Порасти, босоного хлапе,
да ги стигнеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стиховете отиват при онзи, който има нужда от тях.
  • Доста интересно, но не знам защо не е забелязано... Може би се счита, че е много пряко, без специални ефекти и замъглени мисли, но пък аз смятам, че затова е хубаво. Поздрави.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...